Вали вали... Земята напоява.
Пониква даже камъкът в пръстта.
Душата ми пустиня си остава -
не чака нито облак, ни сълза.

Задават се,  не спират, отминават -
все  бурни, градоносни и дъждовни...
Не носят нищо. И не обещават.
А в мен остава чувство за виновност.

Понякога сънувам, че съм дъно
на някакъв изчезнал океан.
Събуждам се. И взирам се във тъмното.
Но няма нищо, Няма никой там.

И няма кой да ми внуши, че мога
отново да съм раждаща земя.
Небето ми изпраща само огън.
Изгарям. И оставам пак сама.

след като не сте си заровили таланта, който Господ Ви е дал в земята, а принасяте плод като пишете толкова хубава поезия. Сега Ви откривам.

Поздрави и успехи!

Съкровено с много тъга и безнадеждност!Има такива моменти и най-доброто е да си
пожелаем да са за кратко!
Поздрави Ели!Лек ден ти желая!

Поздрав за силното стихо, Елица!...

От думите ви почувствах съпричастие и топлина. Благодаря!

Сбъднати почивни дни ви пожелавам! :)

Изключително поетическо внушение! Ели, дарбата ти е много голяма... откъде вземаш такава сила, такъв размах! Поклон!

Вали, вали …
Душата ти от обич побеляла,
разливаш нежност, топлина.
И като оазис в пустиня
даряваш с глътка живителна вода.
Поздрави, Ели!:)))))))))

Любовта е сила чудодейна. И всеки го знае. Тя и към живот връща...
Да се пренесеш в нейния свят, дори и с въображението си, пак е частица щастие...
Пожелавам ви го! :)

Много тъга има в това твое стихотворение, Трън!
Възвишена и чиста. Но нали красотата е любов с тъгата!

Впечатли ме силно с цялото стихотворение, а третият куплет е едно уникално видение!

Приеми поздрав от мен!

Уважавам мнението ти и благодаря, че ме четеш.
Чакам твоите публикации тук.
Доскоро!

Драматично чувство, овладян стих.

Искрен, страстен, благороден, земетръсен порив.

Поздрави, Трънче!